"Рошя Монтана – град над пропаст" на София филм фест

"Рошя Монтана – град над пропаст" на София филм фест

25.03.2013г.

 

Фабиан Дауб е независим документалист от Германия, а Ханс Хедрих - мениджър продукция на „Рошя Монтана – град над пропаст“. Срещаме се дни преди официалната прожекция на филма им в документалната програма на София филм фест.

След стъпването на голяма румънска минна корпорация с мощни канадски акционери в Рошя Монтана* няма повече ред и спокойствие. „Рошя Монтана – град над пропаст“ показва дългата и упорита битка на хората в едно разкъсано място, където противопоставянето на опоненти и подкрепящи минния проект разделя даже семейства. И все пак във филма се намира място и за лакоми прасета, разни чешити и техните хобита и... рецепта за гърмяща мамалига ;)

* Рошя Монтана (Roșia Montană - Златен поток) или бившата римска местност Alburnus Maior, е малко градче в Трансилвания, от няколко години противоречиво известно в цяла Европа заради най-големите златни залежи на континента. Населявано от най-различни древни племена, подобно на много минни райони, винаги е привличало хора от други нации: унгарци, германци и много др., което го прави още по-уникално и символно далеч отвъд днешна Румъния.  


Здравейте, Фабиан и Ханс. За начало представете ни накратко екипа, който стои зад проекта „Рошя Монтана – град над пропаст“?

Фабиан Дауб: Аз съм независим документален режисьор от Хамбург, Германия. Срещнах Ханс в Трансилвания на едно екологично събитие през 2009. Операторите Улф Беренс и Инго Шел, звукоинженерите Михаел Гентнер и Роберт Фурман и асистентът на продукцията Айрис Майер са мои приятели от Германия. Монтажистката Астрид Ригер е родом от Трансилвания, сега живее в Берлин. Музикантите от групата „Зарада“ са от Румъния и Сърбия. Сега живеят в Германия.

Имахте ли връзка с Трансилвания и Рошя Монтана преди филма?

Ханс Хедрих: Роден съм в Трансилвания, живях и учих в Германия, после се върнах обратно у дома, за да се занимавам с природозащита в родния си град и в Румъния. Така се запознах с много хора, които се борят със златодобивния проект в Рошя Монтана.

Как решихте да направите филма – вие ли го избрахте или той вас? Знаехте ли за проблема?

Фабиан Дауб: Преди няколко години направих филм за незаконен въгледобив в Полша. Оттогава се интересувам от проблемите на добивната индустрия, така че научих за проблема в Рошя Монтана, посетих мястото и реших да направя нещо.

Срещнахте ли някакви пречки или трудности, докато правехте филма? Имахте ли някакви забрани или нещо подобно?

Фабиан Дауб: Хората искаха да разкажат историите си, а със златодобивната компания нямаше големи комуникационни проблеми. Много харесвам местните хора, те успяват да запазят чувството си за хумор дори и в тази ужасна ситуация.

Ханс Хедрих: Имах един случай веднъж, когато ПР-ите на компанията просто откраднаха една статия от BBC Румъния, където бях цитиран, и изопачиха цялото й съдържание. Вкараха лъжливото внушение, че съм казал, че ако Рошя Монтана влезе в списъка на UNESCO за културно наследство, това няма да й помогне (Обсъжда се кандидатурата на Рошя Монтана за UNESCO заради богатото й културно наследство - бел. ред.).  Аз никога не съм говорил за това, но местните в Рошя Монтана ми бяха много ядосани, когато прочетоха тази изопачена статия. 

Колко време продължиха снимките?

Фабиан Дауб: За първи път посетих Рошя Монтана през 2009 за проучване. След това имахме 5 периода на снимки, всеки между 10 и 20 дни. Така че общо снимането отне малко повече от 2 месеца.

Какво не влезе във филма? Има ли нещо, което заслужава да бъде показано, но не намери място по една или друга причина?

Фабиан Дауб: Има много други интересни въпроси, като например икономическото положение в Канада и САЩ, политиката на Брюксел и Букурещ или протестите и екологичното движение в Румъния и по света.

Какъв отпечатък остави филмът у вас?

Ханс Хедрих: Режисьорът успя да обхване цялостно проблемите на мястото и хората му, въпреки че е „външен“, от съвсем различна култура и не говори свободно езика. Освен това подправя филма с разни много тънки коментари и намеци – въпреки че като независим режисьор не взима страна. Румънските зрители казват, че е уловил доста нещо от румънския дух.

Какво бихте казали на хората от златодобивните региони тук, в България? А в Рошя Монтана?

Ханс Хедрих: Като преводач (на филма – бел. ред.) бих им казал: „Добиваме злато, за да получим метал, който всъщност не ни е нужен (в индустрията), въпреки че необяснимо го обожаваме. За съжаление като сложим на везната замърсяването, разрушаването на домовете, разбиването на общността, на човешките взаимоотношения и пр., местата, където се добива златото, обикновено не печелят за себе си от тази дейност. Така че измерете всички „За“ и „Против“ на един минен проект, преди да прегърнете обещанията на минните компании и властите, които пробутват плановете си.“ Като активист, който вижда как компанията, властите и медиите заблуждават цяла нация в продължение на години, само и само да си започнат проекта, бих им казал: „Тези дълбоко корумпирани и некомпетентни политици и бюрократи трябва да бъдат разследвани и пратени в затвора; дейността на компанията – спряна, лицензът им – отнет, а такива проекти трябва да бъдат забранени в населени места.“

Какво ви предстои оттук нататък?

Фабиан Дауб: Планирам нов документален филм в Трансилвания, който ще бъде за печелившите и губещите в настоящата ситуация на икономическа криза.

Ханс Хедрих: Продължавам със заниманията си по опазване на природното и културно наследство и правенето на видеорепортажи по тези въпроси; освен това подготвяме и новия документален филм на Фабиан за Трансилвания. Ще участвам и в социални изследователски проекти. В Румъния животът никога не е скучен – затова и не бих искал да живея никъде другаде, въпреки че е много объркващо понякога, напр. да виждаш как властите отказват да попречат на мафия и банди да унищожат природата ни.

Нещо, което искате да добавите?

Ханс Хедрих: Mnogo obicham Balgarija! :-)

 

 

източник: http://festivals.bg/news/392

интервю: Крис Димитрова

снимка: http://www.facebook.com/RosiaMontanaFilm